Петте големи табута, които Европейският съюз се осмели да наруши за една година война в Украйна
Автор:, Euronews Brussels
Европейският съюз беше основан, с цел да спре войните, които опустошават континента, и донесе десетилетия мир.
Но непровокираното, нелегално навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година докара до равносметка в Брюксел, която сложи под въпрос дългогодишни убеждения и провокира полемики, считани до неотдавна за немислими.
Ето кои са петте съществени табута , които Европейският съюз се осмели да наруши за една година война.
В годините след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз военните разноски в цяла Европа спаднаха, защото политическите цели се изместиха другаде, а обществото не помни за надвисналата опасност от нуклеарен Армагедон.
До началото на 2020 година множеството европейски страни бяха очевидно под критериите на НАТО, които ги задължават да изразходват най-малко 2 % от своя Брутният вътрешен продукт за защита – факт, който предизвикваше съществено неспокойствие у Белия дом. Предложенията за основаване на обща войска на Европейски Съюз останаха строго нереални и откриха място по-скоро в мозъчните тръстове, в сравнение с министерските срещи.
Среща на НАТО в Мадрид. Снимка: АП, списък.
Но шокът и ужасът от съветските танкове, които минаха през границите на Украйна, отвориха опция, която години наред оставаше затворена: три дни откакто Кремъл стартира нашествието, блокът реши да финансира закупуването и доставката на въоръжение за страна, която е нападната.
За пръв път в историята средства на Европейски Съюз, предоставени от данъкоплатците, щяха да бъдат употребявани за закупуване на оръжия.
" Това е повратен миг ", съобщи тогава ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Евросъюзът се възползва от Европейския механизъм за поддръжка на мира - зараждащ се извънбюджетен инструмент, с цел да възвърне разноските за военна помощ и оперативна поддръжка, които всяка столица на страна членка дава обещание на Украйна.
За 12-те месеца на войната страните членки вкараха в механизма 3,6 милиарда евро . Като различен казус те сътвориха задача за военна помощ, която да образова украински бойци на територията на Европейски Съюз. Като цяло военната помощ, предоставена от страните - членки на Европейски Съюз, се прави оценка на към 12 милиарда евро.
Все отново военната помощ на Европейски Съюз бледнее спрямо над 44-те милиарда $ , които Съединени американски щати до момента са отпуснали на Киев.
В деня, в който Владимир Путин стартира нашествието, износът на изкопаеми горива осигуряваше 40% от приходите във федералния бюджет на Русия .
Статистиката принуди Брюксел да разкрие това, което дълго време беше замитано под килима: вкоренена, скъпоструваща взаимозависимост от съветския петрол, газ и въглища.
През 2021 година Европейски Съюз е похарчил 71 милиарда евро за закупуване на съветски недопечен нефт и рафинирани артикули. По отношение на газа зависимостта от Русия се оценяваше на 40% от целия експорт, като някои страни от Централна и Източна Европа надхвърляха 90%.
Пристрастяването към съветските горива беше толкоз надълбоко и мощно, че през декември 2021 година, когато Русия продължаваше да струпва войски по украинската граница, с цел да може всички да я видят, немският канцлер Олаф Шолц към момента защитаваше противоречивия газопровод " Северен поток 2 " като частен, търговски план.
Едва откакто бомбите започнаха да падат върху Киев, статуквото бе оповестено за несъстоятелно и нуждата от освобождение от тази взаимозависимост се трансформира в политически приоритет номер едно .
Тогава Европейски Съюз се впусна в конкуренция с времето, с цел да диверсифицира енергийния си микс. Руските въглища бързо бяха неразрешени, съветският нефт последователно бе изведен от приложимост, а съветският газ бе сменен от норвежки тръбопроводи или кораби за полутечен природен газ от Съединени американски щати, Катар, Нигерия и Алжир.
Успоредно с това Европейската комисия изготви амбициозни проекти за ускорение на внедряването на възобновими енергийни източници и за поощряване на икономиите на сила.
Преходът беше на голяма цена и пораждаше обвинявания, че богатият Съюз изтласква разрастващите се страни от конкурентния пазар на полутечен природен газ.
Към днешна дата Европейски Съюз внася малко над 12 % от нужния му газ от Русия.
Основни вносители на природен газ в Европейски Съюз - през 2021 и през последното тримесечие на 2022 година. Източник: Евростат.
От 24 февруари насам Европейски Съюз и неговите съдружници постановат на Русия все по-разширяващ се лист с интернационалните наказания, целящи да лимитират опциите на Кремъл да финансира военната си машина.
Много от тези наказания бяха от коренно, нечувано естество, като да вземем за пример ограничаването на цените на съветския недопечен нефт, наложено от Г-7, което съгласно оценките коства на Кремъл над 160 млн. евро дневно.
Един съответен ход обаче беше изключително дръзновен: Западът наложи цялостна възбрана на всички транзакции с Руската централна банка , като на процедура замрази половината от нейните валутни запаси в размер на 643 милиарда $.
Сега Европейски Съюз е подготвен да навлезе още по-дълбоко в неразучена територия с проект за вложение на тези замразени запаси и пренасочване на годишните приходи към възобновяване на Украйна .
Идеята е без казус и е избрана като " юридически уклончива " и " надълбоко проблематична " от правните специалисти, защото валутните запаси са държавни активи и се употребяват със специфична отбрана по силата на интернационалното право, която се чака всички страни да съблюдават.
Но Брюксел упорства, че към момента има метод да се проправи юридически път, даже и да е стеснен, и да се трансфорат замразените запаси в надеждна скица за печелене на пари.
В същото време Европейски Съюз работи по проекти за конфискуване на частните активи, конфискувани от съветски олигарси, като яхти, имения и картини, и продажбата им за набиране на спомагателни средства за Украйна.
Свързани
Да се каже, че миграционната политика е майката на всички несъгласия в Европейски Съюз, би било подценяване.
Въпреки че миграционната рецесия от 2015 година от дълго време отмина, нейният дух продължава да преследва политиците и дипломатите в Брюксел. Въпреки неколкократните опити за унифициране на миграционната политика и политиката за даване на леговище измежду 27-те страни членки, задачата остава прекомерно неразрешима и взривоопасна, с цел да се откри обща основа.
Но когато големи маси украинци започнаха да бягат от съветското нахлуване , Европейски Съюз откри, че изпитаният учебник за минали миграционни рецесии ще се провали.
Отчаяно търсейки практическо решение, Европейски Съюз извади от приложимост Директивата за краткотрайна протекция - неразбираем закон от 2001 година, който в никакъв случай не е бил употребен.
Съгласно директивата страните членки имат право да дават незабавна и изключителна протекция на определена група разселени лица, в този случай украински бежанци.
Законът заобикаля обичайно претрупаните системи за даване на леговище и вместо това предлага банален, интензивен път за достъп до позволение за престояване, обучение, опазване на здравето, обществени грижи и пазар на труда - главното, от което украинците се нуждаят, с цел да стартират нов живот .
Задействането на Директивата за краткотрайната протекция на 3 март беше приветствано като " историческо ", само че и подложено на критика от някои деятели и организации за това, че разкрива расовите предубеждения, присъщи на миграционната политика на Европейски Съюз.
Към днешна дата четири милиона украински бежанци са презаселени в целия Европейски Съюз, като Полша и Германия са приели по към един милион.
По силата на Директивата за краткотрайна протекция Европейски Съюз е приел към четири милиона украински бежанци. Снимка: АП, списък.
След присъединението на Хърватия през 2013 година апетитът за разширение на Евросюзъюза стана осезаемо слаб. Когато оглави Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен даде обещание да върне разширението на напред във времето, само че това нейно желание бе изместено от коронавирус пандемията.
Войната на Русия против Украйна обаче обърна нещата и даде на Брюксел политическия мотив, който му липсваше, с цел да оправдае разширението: единение пред лицето на експанзията.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски бързо се възползва от импулса и подписа молбата на страната си за присъединение към Европейски Съюз четири дни откакто Путин подреди нашествието - време, в което мнозина на Запад смятаха, че Киев скоро ще се откаже.
Благодарение на упоритата ПР акция на Зеленски и неговите чиновници, кандидатурата на Украйна се трансформира от нереалистична в осъществима - единствено за четири месеца, през които членовете на Европейски Съюз трансформираха небрежно мнението си и обществено се осмелиха да приказват за разширение след години на смълчан спор .
Тласъкът доближи връхната си точка на 23 юни, когато Европейският съвет единомислещо даде на Украйна, а също и на Молдова, заветния статут на страна кандидатка, което е формалният увод на договарянията за присъединение.
Въпреки решителния развой на взимане на решения през последните 12 месеца, Европейски Съюз към момента не е преодолял някои значими табута, като да вземем за пример глобите против съветския нуклеарен секто р заради опасенията за сигурността на някои източноевропейски страни.
Все още не е разисквана и възбраната за импорт на съветски диаманти , поради икономическите ползи на Белгия в диамантения регион на Антверпен, както и изключването на съветската банка " Газпромбанк ", която прави заплащания в енергетиката, от системата за интернационалните банкови разплащания SWIFT .
Европейският съюз беше основан, с цел да спре войните, които опустошават континента, и донесе десетилетия мир.
Но непровокираното, нелегално навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година докара до равносметка в Брюксел, която сложи под въпрос дългогодишни убеждения и провокира полемики, считани до неотдавна за немислими.
Ето кои са петте съществени табута , които Европейският съюз се осмели да наруши за една година война.
В годините след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз военните разноски в цяла Европа спаднаха, защото политическите цели се изместиха другаде, а обществото не помни за надвисналата опасност от нуклеарен Армагедон.
До началото на 2020 година множеството европейски страни бяха очевидно под критериите на НАТО, които ги задължават да изразходват най-малко 2 % от своя Брутният вътрешен продукт за защита – факт, който предизвикваше съществено неспокойствие у Белия дом. Предложенията за основаване на обща войска на Европейски Съюз останаха строго нереални и откриха място по-скоро в мозъчните тръстове, в сравнение с министерските срещи.
Среща на НАТО в Мадрид. Снимка: АП, списък. Но шокът и ужасът от съветските танкове, които минаха през границите на Украйна, отвориха опция, която години наред оставаше затворена: три дни откакто Кремъл стартира нашествието, блокът реши да финансира закупуването и доставката на въоръжение за страна, която е нападната.
За пръв път в историята средства на Европейски Съюз, предоставени от данъкоплатците, щяха да бъдат употребявани за закупуване на оръжия.
" Това е повратен миг ", съобщи тогава ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Евросъюзът се възползва от Европейския механизъм за поддръжка на мира - зараждащ се извънбюджетен инструмент, с цел да възвърне разноските за военна помощ и оперативна поддръжка, които всяка столица на страна членка дава обещание на Украйна.
За 12-те месеца на войната страните членки вкараха в механизма 3,6 милиарда евро . Като различен казус те сътвориха задача за военна помощ, която да образова украински бойци на територията на Европейски Съюз. Като цяло военната помощ, предоставена от страните - членки на Европейски Съюз, се прави оценка на към 12 милиарда евро.
Все отново военната помощ на Европейски Съюз бледнее спрямо над 44-те милиарда $ , които Съединени американски щати до момента са отпуснали на Киев.
В деня, в който Владимир Путин стартира нашествието, износът на изкопаеми горива осигуряваше 40% от приходите във федералния бюджет на Русия .
Статистиката принуди Брюксел да разкрие това, което дълго време беше замитано под килима: вкоренена, скъпоструваща взаимозависимост от съветския петрол, газ и въглища.
През 2021 година Европейски Съюз е похарчил 71 милиарда евро за закупуване на съветски недопечен нефт и рафинирани артикули. По отношение на газа зависимостта от Русия се оценяваше на 40% от целия експорт, като някои страни от Централна и Източна Европа надхвърляха 90%.
Пристрастяването към съветските горива беше толкоз надълбоко и мощно, че през декември 2021 година, когато Русия продължаваше да струпва войски по украинската граница, с цел да може всички да я видят, немският канцлер Олаф Шолц към момента защитаваше противоречивия газопровод " Северен поток 2 " като частен, търговски план.
Едва откакто бомбите започнаха да падат върху Киев, статуквото бе оповестено за несъстоятелно и нуждата от освобождение от тази взаимозависимост се трансформира в политически приоритет номер едно .
Тогава Европейски Съюз се впусна в конкуренция с времето, с цел да диверсифицира енергийния си микс. Руските въглища бързо бяха неразрешени, съветският нефт последователно бе изведен от приложимост, а съветският газ бе сменен от норвежки тръбопроводи или кораби за полутечен природен газ от Съединени американски щати, Катар, Нигерия и Алжир.
Успоредно с това Европейската комисия изготви амбициозни проекти за ускорение на внедряването на възобновими енергийни източници и за поощряване на икономиите на сила.
Преходът беше на голяма цена и пораждаше обвинявания, че богатият Съюз изтласква разрастващите се страни от конкурентния пазар на полутечен природен газ.
Към днешна дата Европейски Съюз внася малко над 12 % от нужния му газ от Русия.
Основни вносители на природен газ в Европейски Съюз - през 2021 и през последното тримесечие на 2022 година. Източник: Евростат. От 24 февруари насам Европейски Съюз и неговите съдружници постановат на Русия все по-разширяващ се лист с интернационалните наказания, целящи да лимитират опциите на Кремъл да финансира военната си машина.
Много от тези наказания бяха от коренно, нечувано естество, като да вземем за пример ограничаването на цените на съветския недопечен нефт, наложено от Г-7, което съгласно оценките коства на Кремъл над 160 млн. евро дневно.
Един съответен ход обаче беше изключително дръзновен: Западът наложи цялостна възбрана на всички транзакции с Руската централна банка , като на процедура замрази половината от нейните валутни запаси в размер на 643 милиарда $.
Сега Европейски Съюз е подготвен да навлезе още по-дълбоко в неразучена територия с проект за вложение на тези замразени запаси и пренасочване на годишните приходи към възобновяване на Украйна .
Идеята е без казус и е избрана като " юридически уклончива " и " надълбоко проблематична " от правните специалисти, защото валутните запаси са държавни активи и се употребяват със специфична отбрана по силата на интернационалното право, която се чака всички страни да съблюдават.
Но Брюксел упорства, че към момента има метод да се проправи юридически път, даже и да е стеснен, и да се трансфорат замразените запаси в надеждна скица за печелене на пари.
В същото време Европейски Съюз работи по проекти за конфискуване на частните активи, конфискувани от съветски олигарси, като яхти, имения и картини, и продажбата им за набиране на спомагателни средства за Украйна.
Свързани
Да се каже, че миграционната политика е майката на всички несъгласия в Европейски Съюз, би било подценяване.
Въпреки че миграционната рецесия от 2015 година от дълго време отмина, нейният дух продължава да преследва политиците и дипломатите в Брюксел. Въпреки неколкократните опити за унифициране на миграционната политика и политиката за даване на леговище измежду 27-те страни членки, задачата остава прекомерно неразрешима и взривоопасна, с цел да се откри обща основа.
Но когато големи маси украинци започнаха да бягат от съветското нахлуване , Европейски Съюз откри, че изпитаният учебник за минали миграционни рецесии ще се провали.
Отчаяно търсейки практическо решение, Европейски Съюз извади от приложимост Директивата за краткотрайна протекция - неразбираем закон от 2001 година, който в никакъв случай не е бил употребен.
Съгласно директивата страните членки имат право да дават незабавна и изключителна протекция на определена група разселени лица, в този случай украински бежанци.
Законът заобикаля обичайно претрупаните системи за даване на леговище и вместо това предлага банален, интензивен път за достъп до позволение за престояване, обучение, опазване на здравето, обществени грижи и пазар на труда - главното, от което украинците се нуждаят, с цел да стартират нов живот .
Задействането на Директивата за краткотрайната протекция на 3 март беше приветствано като " историческо ", само че и подложено на критика от някои деятели и организации за това, че разкрива расовите предубеждения, присъщи на миграционната политика на Европейски Съюз.
Към днешна дата четири милиона украински бежанци са презаселени в целия Европейски Съюз, като Полша и Германия са приели по към един милион.
По силата на Директивата за краткотрайна протекция Европейски Съюз е приел към четири милиона украински бежанци. Снимка: АП, списък. След присъединението на Хърватия през 2013 година апетитът за разширение на Евросюзъюза стана осезаемо слаб. Когато оглави Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен даде обещание да върне разширението на напред във времето, само че това нейно желание бе изместено от коронавирус пандемията.
Войната на Русия против Украйна обаче обърна нещата и даде на Брюксел политическия мотив, който му липсваше, с цел да оправдае разширението: единение пред лицето на експанзията.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски бързо се възползва от импулса и подписа молбата на страната си за присъединение към Европейски Съюз четири дни откакто Путин подреди нашествието - време, в което мнозина на Запад смятаха, че Киев скоро ще се откаже.
Благодарение на упоритата ПР акция на Зеленски и неговите чиновници, кандидатурата на Украйна се трансформира от нереалистична в осъществима - единствено за четири месеца, през които членовете на Европейски Съюз трансформираха небрежно мнението си и обществено се осмелиха да приказват за разширение след години на смълчан спор .
Тласъкът доближи връхната си точка на 23 юни, когато Европейският съвет единомислещо даде на Украйна, а също и на Молдова, заветния статут на страна кандидатка, което е формалният увод на договарянията за присъединение.
Въпреки решителния развой на взимане на решения през последните 12 месеца, Европейски Съюз към момента не е преодолял някои значими табута, като да вземем за пример глобите против съветския нуклеарен секто р заради опасенията за сигурността на някои източноевропейски страни.
Все още не е разисквана и възбраната за импорт на съветски диаманти , поради икономическите ползи на Белгия в диамантения регион на Антверпен, както и изключването на съветската банка " Газпромбанк ", която прави заплащания в енергетиката, от системата за интернационалните банкови разплащания SWIFT .
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ